Отминалата 2020 година неочаквано бързо промени целия ни свят: начинът ни на работа, методът на образование на децата ни, отношенията ни с най-близките и дори рутинните ни навици. За много хора промяната не беше никак лесна. Оказване на подходящата подкрепа в правилния момент обаче може да доведе до позитивни резултати. Затова и искаме да Ви разкажем за нелеката съдба на Албена по време на COVID-19.
Албена живее с четирите си деца и партньора си в тяхно собствено жилище. С обявяването на извънредното положение още през март месец цялото семейство остава без доходи. Търсейки изход от ситуацията на физически глад и емоционална болка, Албена се свързва с екипа ни от Центъра за работа с деца „Посока“. Ние веднага се отзовахме и децата бяха включени в образователни дейности и занимания по интереси в центъра. Овладяването на проблемите в семейството не продължи дълго – точно когато беше осигурена подходяща среда за децата на Албена и тя можеше да се заеме по-спокойно с търсенето на нова работа, в края на лятото съдбата им нанесе още един удар – в дома им избухна пожар. Семейството загуби цялата си покъщнина, включително лични документи. Ударите, които понесоха са както материални, така и морални, но за щастие техни роднини в София им подадоха ръка и ги приютиха в момент на криза.
Точно тогава, през август месец, започна проектът ни „Живот след COVID“, финансиран по програма „ИРИС“ към Фондация "Работилница за граждански инициативи". Семейството на Албена е само едно от всички, които бяха включени в него. За тях бяха предоставени хранителни пакети, дрехи, обувки и образователни материали за децата, които да олекотят финансовия товар за началото на учебната година. Това разбира се е само един аспект от работата със семейството на Албена – дори и да удовлетворим физическите нужди на децата, психологическата болка за цялото семейство не се лекува така лесно. Именно поради тази причина, с Албена започнахме постоянното провеждане на консултации за справяне с нелеката ѝ ситуация, коятo наложи включването на различни професионалисти. Понякога сложните проблемите имат и комплицирани решения.
Но когато желанието е силно, всичко се постига. В края на октомври месец и двамата родители се върнаха на работа и започнаха усилено да спестяват средства за ремонт и връщане към добрата семейна среда. По ирония на съдбата, в човешкия живот загубата се случва за един миг, а възстановяването отнема много по-дълго време. Ние във фондация „Конкордия България“ скъсихме този период, благодарение на усилената подкрепа, която Албена и четирите ѝ деца получиха от екипа ни, състоящ се от социални работници, психолози и педагози.
Такава е историята на едно от семействата, които подкрепихме по проект "Живот след COVID-19”. Благодарение на финансирането, осигурено по програма „ИРИС“, ние обезпечихме всеотдайния труд на хората, които помагат за преодоляването на последствията от кризата – здравни, материални или психологически.
При изпълнението на проекта постигнахме удовлетворяващи екипа ни резултати. През първата половина от проекта нашите специалисти успяха да раздадат 150 пакета за 50 деца от уязвими групи с храна, дрехи, обувки и образователни материали и учебници, подходящи за тяхната възраст. Продължихме и с моралната помощ, която винаги е неотменна и естествена част от работата на нашите специалисти. Ето какво направихме в тази посока и се надяваме да сме помогнали на нуждаещите се:
❤ 143 образователни консултации с децата за наваксване на изпуснатия училищен материал и запазване на образователното равнище;
❤ 293 консултации със социални работници за превенция и опазване на здравето, полагане на адекватни грижи в условията на COVID-19, административна помощ за записване на училище и детска градина, подобряване на семейната среда и заздравяването на връзките между деца и родители;
❤ 126 консултации с психолог, които да помогнат на децата в тяхното адаптиране към необичайния ни начин на живот и здравословното общуване с близките си.
За някои това може да са само цифри, но за Албена и много други семейства като нейното това е животоспасяваща помощ, получена в момент на пълна безизходица. Всяко зло за добро – без дом, но с нужната подкрепа в точния момент.
