БАБА ПЕПА И НЕЙНОТО ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО
Баба Пепа е в корена на махала Слънчево в с. Малки Искър. От нея тръгва всичко и всички. Преживяла много радости и много скърби, днес тя живее в голяма нищета, често едвам свързва двата края, но не се предава. Продължава с много енергия и обич да се грижи за многолюдното си семейство, състоящо се от повече от 40 човека – 8 деца и още толкова зетьове и снахи, 20 внуци, 10 правнуци. Или - цяла махала, отглеждана само от една майка. Тя е „майка Тереза“ на с. Малки Искър, както я е нарекъл Людмил, ръководителят на Семеен център КОНКОРДИЯ, в който я подкрепяме.
„Баба Пепа е от първите ни потребители в центъра. Решил съм да направя родословно дърво на махала Слънчево, защото тя е от корена, от нея тръгва всичко. Даже бих предложил улицата, на която живее да се нарече „Баба Пепа“ започна да ми разказва с усмивка Людмил, малко преди срещата ми с нея. „Тя има две големи драми в живота си: Първата е смъртта на едната ѝ дъщеря, чийто мъж след това изчезва и остава детето им сираче. И втората - един от синовете ѝ е изоставен от своята съпруга заедно с трите им деца. Съответно за всички тях се грижи баба Пепа. И те са една малка част от децата, които са под нейните грижи“ продължи разказа си Людмил.
Баба Пепа е изключение за нашия център – колегите ѝ помагат с всичко, което могат; предоставят на нея и децата всички възможни услуги, които предлагаме. Заради нищетата, в която живее, заради това, че се грижи за толкова много деца, внуци и правнуци; заради борбеността и готовността ѝ винаги да помогне. Тя е единственият възрастен човек, на когото купуваме лекарства, иначе го правим само за децата. Защото всички пари, които получава като пенсия ги харчи за да храни децата. „Решихме да ѝ помагаме всячески, заради голямата отговорност, която е поела. Нейният двор е обграден с къщите, в които живеят деца, внуци и правнуци, а баба Пепа обикновено е в центъра, вади казана, готви и всички ядат. Освен, че се грижи за прехраната, тя структурира и ежеднението им – да стават навреме и да ходят на училище, да идват при нас за допълнителна подготовка и други дейности, да се къпят. Ако нещо ѝ се случи, не знам какво ще стане с всички тях“ обясни Людмил.
„За първи път преди няколко дни тя дойде при нас много притеснена, няколко пъти се извини, но вкъщи нямало какво да ядат. И попита дали можем да ѝ дадем нещо, каквото и да е“ сподели искрено Людмил. Точно тогава в центъра нямало почти нищо, предстояло да пазаруват. Имали един пакет леща и го дали на баба Пепа. Така тя и този ден успяла да нахрани всички деца, които я чакали вкъщи гладни.
И тя и мъжът ѝ са със социални пенсии, които са около 170 лв. За да преживяват някак, баба Пепа е ходила да чисти дворове, да събира хартия, да я предава и взима по някой лев. Освен директно на нея, колегите в центъра помагат и на отделните семейства в голямата ѝ рода. Родителите на децата – нейни внуци и правнуци, които са се обърнали към нас за подкрепа също получават каквото им се полага. „Но накрая всико отива при Баба Пепа. И това не е лошо, защото тя е тази, която готви и се грижи за цялата фамилия. Те разчитат на нея, а ние сме сигурни, че под нейната грижа, децата ще са добре“ сподели с усмивка Людмил.
Преди седмица колегите от КОНКОРДИЯ Социални проекти в Австрия Катарина и Бенджамин Кауфман, бяха ѝ ходили на гости и бяха направили прекрасни снимки - на нея и всичките безброй деца наоколо. Затова се срещнах с баба Пепа в Семеен център КОНКОРДИЯ – поканихме я да дойде при нас за да се поразходи и да се откъсне поне за час от ежедневието си, пълно с грижи и тревоги. Беше дошла и седеше в двора на центъра без да я забележа известно време. Защото не се натрапваше, не показваше страданието си и нуждата от подкрепа по никакъв начин. Когато я видях, тя се усмихна широко и търпеливо каза, че ще ме изчака. Поканих я да влезем в центъра и тя започна да ми разказва...
„Моят живот е тежък. Живея си тука в махалата, тук си отгледах децата, сега внууците и правнуците. На 63 години съм, а мъжът ми – на 70. Гледам 20 внучета, още 10 правнучета, 8-те ми деца, снахите, зетьовете. Четири от внучетата ми са сирачета, те са ми най-голямата болка. Всичко живо е при мен. Дали да готвя, дали да пера, дали друго да правя – за всичко съм аз. Взимам пенсия, ама доникъде не ми стигат парите. Само за храна отиват повечето - всеки ден се изяждат между 5 и 10 хляба, което реално са 20 лв. Добре, че тук, в КОНКОРДИЯ ми дават храна, дрехи за децата, лекарства. Много съм доволна и много благодаря. Без вас не знам как щях да се оправям....
Всичките ми деца са женени. Някой път работят, друг път не, както дойде. Като вали дъжд – няма работа. Едната ми дъщеря почина на 17 години при раждането и остави дете - сираче. Много ми е мъчно за нея, често ходя на гробищата и плача, едвам си тръгвам оттам. Сега дъщеря ѝ вече е на 12 години, расте и ѝ трябват много неща. На сина ми пък жена му избяга и го остави с четири деца. Всички живеят при мен, много народ. Цялото село ме пита как се оправям – какво да правя, оправям се.
Всеки ден по четири пъти децата търсят ядене от мен. Денят е дълъг, не заспиват рано. Често се питам - откъде да го взема? Но все някак успявам да се справя. Макарони, филии, мекици – общо взето това са нещата, които ядат сутрин преди училище. За друго нямам пари. Но има - няма, децата искат да ядат. Два-три хляба не ми стигат, мажа филийки – по две, по три ядат. Макарони като правя, по 4-5 пакета ми трябват, едвам стигат... Брашно и олио ми трябват най-много. Завчера например нямах за да им правя мекици. Трябваше да ходя да купя, ама нямах пари и добре, че ми дават така, а после като имам ги плащам... задлъжнявам на магазините. Добре, че има добри хора, които ми помагат. Като тръгват на училище децата искат пари да си купят там по една баничка, когато имам – давам. Слагахме през зимата туршии, ама толкова народ как се изхранва... А децата растат, искат все повече ядене.
Ягоди, банани, ябълки, месо, кайма, салам – децата искат, реват, трябва да купувам пак на вересия. Идва Великден, ще трябват яйца. Като се наредят всички при мене какво ще ги правя? 5 кори по 30 яйца дали ще ми стигнат.....? Пак ще купувам на вересия, после ще плащам. Козунаци няма как да направя, трябват много продукти. Децата пак ще реват...
Яйцата са по 30 ст. едното, козунакът е най-малко 3 лв... Трябва да купя поне 5 кори яйца и 10 козунаци... 100 лв. ще отидат.
Основно за храна давам пари. Често аз се лишавам за да има за децата. Ама докторите ми казаха да ям за да съм здрава и да ги гледам. Но трябват и други неща за вкъщи – прах за пране, сапуни, препарати, одеала, юргани, лекарства. Цялото тегло е на мене. Сиромашия.
Децата спят гладни понякога....като няма откъде да взема храна...
За моите лекарства не ми стигат 100 лв. - за кръвно, сърце, имам астма също. Имам една помпа за астмата и внимавам да не я загубя, че и тя струва 80 лв. За децата също трябват лекарства. За мъжа ми също – за кръвно, за сърце, за диабет. Диабетът го отключи, когато почина дъщеря ми и сега ще трябва да се лекува докато е жив. Хич не ми е лесно и с това да се справям, ама без лекарства не може. Докторката ми каза, че, ако не се грижа за себе си, ще умра някъде по пътя... Ако не е КОНКОРДИЯ да ми купува лекарствата, не знам какво ще правя.
Всички внуци учат - ходят и в училището в село Лопян и тук, при вас. От тук са много доволни, идват с голямо желание. Даже ми казват, че искат само в КОНКОРДИЯ да идват, ама не може, трябва и в училището. Имам такива, които ще учат сега в гимназията в гр. Етрополе. Ама там не дават храна – откъде ще им давам пари да си купят? Имам и такива, които са завършили училище вече. Най-големият ми внук е на 20 години. Много сме благодарни, че имат тази възможност да идват в КОНКОРДИЯ да им помагате с уроците.
КОНКОРДИЯ ни дава и дрехи за децата. Ако това пък го нямахме като помощ, изобщо не си представям как щях да се оправям. За толкова много деца тряват толкова много дрехи...
Одеала, юргани, чаршафи, препарати, колички за бебета, с каквото можете да помагате ще съм много благодарна. Да дават повече храна...това е най-важното, защото не стига... А не мога да спра да се грижа за тях – нали са деца на моите деца... Цялото село ме пита „Пепа, как се справяш? Другите жени имат по едно, по две деца, а при мене е цяло село хора. Боби, шофьорът на КОНКОРДИЯ ми е внук, майка му ми е снаха. Ама те са стабилни – живеят отделно, отсреща, в къщата срещу центъра. Тука в КОНКОРДИЯ всички са стабилни.
Не ми е лесно. Всички искат от мен. Ходех тук там да поработя, че да изкарам някой лев над пенсията. Ама вече не мога – болят ме ръцете, краката, вдигам кръвно. Лекувам се вкъщи. Ако ида в болница – кой ще гледа тия деца? Като нямам какво да им дам, казвам „ще намеря“. Рева, смея се. Бедни сме, ама ще се справим.“
Това беше искреното споделяне на баба Пепа – стожерът на махала Слънчево в с. Малки Искър. Жената, която отглежда 40 човека, няма да изостави децата, внуците и правнуците си за нищо на света и продължава да се усмихва. След разказа ѝ, аз ѝ споделих, че имам 1 дете и бях доста притеснена, че казвам, че ми е трудно... А баба Пепа какво да каже?
Заедно с Людмил и Боби изпратихме баба Пепа до махалата и влязохме с нея в двора на нейното „имение“. Заля ме гледката на типичните ромски дворове, с много нахвърляни, търкалящи се неща на земята. Но и с много усмивки – на лицата на децата, които бяха там и играеха. Някак над всичко, което чух за ежедневната борба за оцеляване на баба Пепа в стремежа ѝ да нахрани многолюдното си семество, в мен надделя едно спокойствие. За това, че се уверих в силата и твърдостта на баба Пепа, че нейна първа грижа е грижата за децата. И че няма да ги остави за нищо на света.
Баба Пепа има нужда най-вече от храна, но и от всичко друго, за да растат децата, внуците и правнуците, които отглежда здрави, силни и щастливи. В КОНКОРДИЯ ѝ помагаме с храна, дрехи, обувки, лекарства, други неща за домакинството, обучение. Но често храната не ѝ стига за да нахрани всички. Често се чуди как да върже двата края и как да направи така, че децата да имат всичко най-необходимо. За да може те да са добре, а тя да е спокойна и да се усмихва.