ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ДИМИТЪР И ХРИСТО КЪМ ПОРАСТВАНЕТО
Когато погледнете Димитър и Христо, усмивката веднага се появява на лицето ви, невъзможно е да останеш равнодушен към веселите пламъчета в очите на близнаците. Като всички 9-годишни момчета и от техните очи струи неудържим устрем към приключения, открития и, разбира се, пакости. Все пак, донякъде, това им е работата на 9-годишните момчетата, да откриват смело света и да търсят своето място.
Но както често се случва с децата, които посещават социални услуги на КОНКОРДИЯ, зад лъчезарните детски очи, се крие история, твърде тежка за крехките рамене на деветгодишни момчета. В мига, когато близнаците прекрачват за първи път прага на Семеен център „Посока“ в кв. Орландовци, за тренираните очи на социалните работници няма никакво съмнение, че зад усмивките се крие много болка и гняв.
Мира - майката на момчетата се обръща за помощ към социалните работници след ужасяващ инцидент в семейния дом. Избухва газова бутилка, а в разразилия се пожар загива малкото братче на момчетата. Един от близнаците също получава тежки изгаряния и се налага продължително лечение, за да успее да се възстанови. Но освен физическите белези, инцидентът оставя и тежки психологически травми върху децата. Преживеният ужас сред безмилостните пламъци, страхът, че не може да се измъкнеш, съкрушителната загуба на малкото братче, целият този кошмар оставя огромен белег върху семейството. Мира също е дълбоко белязана от трагедията, наред със скръбта, тя трябва да се справя и с често буйното поведение на близнаците и своята невъзможност да ги усмири.
А колкото по-непослушни стават момчетата, толкова по-строга се опитва да бъде и Мира, което естествено води до още повече проблеми с поведението им. Поставена в тази тежка ситуация, почувствала крайна необходимост от помощ, подкрепа, а може би и просто нужда от човек, на когато да сподели, Мира се обръща към колегите от „Посока“.
Когато идват за първи път в центъра, момчета са напълно неудържими, без никакви граници на поведението, никакви социални умения и огромна трудност за приобщаване. Социалните работници започват работа с близнаците, въоръжени с целия си огромен професионализъм, търпение и надежда, че Димитър и Христо ще успеят да се преборят с проблемите си. Наравно с момчетата, Мира също започва сериозна работа за повишаване на родителския си капацитет.
„Мира е една от най-отдадените и сериозни майки, които идват при нас, не пропуска никога срещите за родители, интересува се много активно от момчетата“, споделят с усмивка социалните работници от „Посока“.
Верен помощник на майката на близнаците е тяхната леля, която освен че се грижи за тях, е влязла и в ролята на техен довереник и приятел, с когато споделят. Мира е по-строгата и стриктна, нагърбила се със задачата да отглежда, възпитава и напътства момчетата сама, след като баща им ги напуска, когато са още малки бебета.
Димитър и Христо започват да посещават редовно центъра, като стават част от образователните групи, както и от индивидуалните срещи за ограмотяване и повишаване на социалните умения. Постепенно момчетата заживяват в ритъма, заложен от социалните работници, който освен спокойствие, носи и много положителна промяна в поведението им.
С всяка нова среща със социалните работници близнаците започват да стават все по-умерени в поведението си, напредват с уроците и подобряват уменията си за общуване с връстниците. Усърдната работа от страна на Христо и Димитър започва да дава резултати, буйните и гневни момчетата постепенно започват да се променят, невъздържаните им изблици се трансформират в сърдечни отношения с връстниците им, а гневът им бавно отстъпва пред умението да споделиш спокойно тревогите си.
„Момчетата вече могат да четат и пишат, има голяма промяна в тях. Най-важна е тяхната огромна ангажираност да присъстват редовно в училище и в центъра“, продължават с разказа си социалните работници. Димитър и Христо често участват и в дейности извън центъра - еднодневни екскурзии, разходки сред природата или залесявания.
Днес в очите на тези смели енергични момчетата продължават да греят усмивки, зад които може и да се крият тежки моменти, но има вече и надежда и устрем към позитивна промяна. Никой не може да изтрие спомена за преживените кошмари, но подкрепата и вярата, че в теб има бъдеще, че ти имаш шанс, наистина има трансформираща сила. Силата, от която имат нужда Димитър и Христо, за да вървят смело напред.