Куклата на Симона - малка мечта, голямо сърце
В света сигурно няма много малки момичета, които не мечтаят да имат своя кукла. Малка принцеса, която да хранят, преобличат и прегръщат. Някой, който да оживява в игрите и да пази тайни. Приятел, с когото да заспиват и да споделят сънищата си.
Но има малки момичета, които нямат свои кукли.
Симона е жизнерадостно и лъчезарно тригодишно момиченце, което, като всяко дете на тази възраст, мечтае за своя кукла. Но финансовите затруднения на семейството й я лишават от тази мечта.
Симона и майка й често посещават Център за деца и семейства „Захарна фабрика“, където са част от „Клуба на младите майки“ – място за срещи на бъдещи и настоящи майки. Тук, в сигурна и подкрепяща среда, жените споделят тревогите и предизвикателствата на родителството.
Центърът се изпълва с детски смях, а майките, настанени на големи червени канапета, могат да се отпуснат и да споделят тревогите си.
Всички майки по света имат еднакви притеснения – за здравето на децата, тяхното развитие, умората от ежедневието. Но за майките от „Захарна фабрика“ тези тревоги са още по-големи – финансовата несигурност добавя тежест, която прави всяко решение още по-трудно. Как да нахранят децата си? Как да ги облекат? Как да ги запазят здрави? В такава обстановка дори най-простите детски желания остават на заден план.
Желанието на Симона да има кукла изглежда просто, нали? Но за майка й – Лена, изборът е ясен - хлябът пред куклата. Тя прави всичко възможно, за да се грижи за голямото си семейство, но изборите са трудни. Симона е най-малкото от три деца, тя и по-големите й брат и сестра, също не посещават детска градина. Тази ситуация принуждава майка им да остане вкъщи с тях и да не работи.
Семейството им не винаги е живяло в този свят на несигурност. Преди години те имали дом в квартал „Захарна фабрика“, но когато през 2019 г. бяха разрушени обявените за незаконни постройки, те остават без покрив над главите си.
Принудени са да напуснат общността си – мястото, където се чувстват сигурни и където винаги има кой да помогне. Сега живеят в квартал Суходол – далеч от приятелите, от семейството, от подкрепата, която някога са имали.
И все пак Лена не се отказва. Всяка седмица тя изминава дългия и неудобен път с трите си деца, за да стигне до Центъра за деца и семейства „Захарна фабрика“. Там, поне за няколко часа, тя намира разбиране, подкрепа и утеха. А Симона – нейната малка мечтателка – открива стаята с играчките.
Това е нейното вълшебно кътче – място, където плюшените зайчета, цветните книжки и дървените кукли й дават усещането за свят, в който всичко е възможно. И един ден, докато държи в ръцете си една кукла, Симона прошепва: „Много искам кукла с дълга коса, за да я сресвам.“ Гласчето й е тихо, но в очите й свети искрицата на истинското желание.
Какво е нужно на една мечта, за да оживее? Малко въображение, сръчност и няколко социални работници.
Развълнувани от историята на Симона, екипът на Центъра решава да сбъдне тази мечта по специален начин – с ръчно изработена кукла! Снабдяват се с платове, конци и въображение и организират „Ателие за изработка на кукли“. Децата в групата са въодушевени – ще помогнат да се случи нещо вълшебно!
Определят дата, но малко преди работилницата, майката на Симона съобщава, че тя и братчетата й са болни. Гласът на майка й беше уморен и тревожен.
„Болни са… няма как да дойдем“, прошепва тя в слушалката на телефона, притеснена от поредното изпитание към семейството.
Но както в приказките и тук децата знаят, че не бива да се отказват. Те вземат решение – ще направят куклата за Симона!
„Щом Симона не може да дойде, ние ще направим кукла за нея!“, обявява едно от децата с блеснали очи.
С още по-голямо усърдие се захващат за работа. Малките им ръчички режат, лепят, украсяват.
Едно дете избира най-красивата розова рокля, друго оформя дълги руси коси от прежда.
Дървена лъжица се превръща в тяло. Дълги, цветни конци стават коса за галене. А роклята? Тя трябва да е приказна! Синя, зелена, жълта или розова – всяко дете избира цвета на куклата си. Сръчни малки ръчички работят с ентусиазъм и упорство, а маркерите добавят очи и една огромна усмивка.
Февруарското слънце прониква през прозорците, осветявайки усърдните малки майстори. Ателието се превръща в сцена на съпричастност, щедрост и на истинска магия.
Куклата на Симона оживява в ръцете на нейните малки приятели, които оживено коментират кога ще могат да я зарадват с новия й подарък.
Нямаме търпение да ви споделим и радостния миг, когато малкото момиче ще прегърне силно своята първа кукла.
Мечтите понякога изглеждат далечни, но когато има хора, готови да повярват в тях, те оживяват.
Помогнете ни да сбъднем още детски мечти! Дарете тук!