СВЕЩАРКАТА ИРИНА В АТЕЛИЕ КОНКОРДИЯ
Ирина е на 21 години, а Артур е станал на 18 години по пътя между Кишинев и София. Те са брат и сестра от град Днипро, бягащи от войната в търсене на по-спокойно и сигурно място за живеене. Днипро е областният център на Днепропетровска област и е разположен на двата бряга на река Днепър. Той е от градовете вече с много поражения от войната.
За късмет на Артур той избягва задължителното оставане на територията на Украйна и участие във войната, която се води там вече трети месец. След изключително симпатичното украинско семейство с двете котки, което доскоро подкрепяхме, много се зарадвахме и на кучето Тимур, което дойде заедно с Ирина и Артур при нас. Замислих се, че започва да се превръща в традиция украинските семейства, които идват при нас да водят и домашните си любимци. От тази мисъл се усмихнах и се зарадвах, че в КОНКОРДИЯ предоставяме място и подкрепа на всеки, включително и на животните.
Пътят към София за Ирина и Артур минава през Кишинев, откъдето с автобус безплатно стигат до дотук и идват по препоръки на доброволци при нас, в КОНКОРДИЯ България. „Реших да избягам от родния си град Днипро и изобщо от Украйна, защото родителите ми и моят приятел ме накараха да го направя. Първо тръгна брат ми - сам, защото аз тогава имах проблем с крака. Няколко дни по-късно, като се почувствах по-добре взех кучето ми и тръгнахме и ние“ сподели с мен Ирина. Родителите ѝ и нейният приятел остават в Днипро, защото са доброволци във войната.
Първоначалният им план бил да отидат при сестра си в Бургас, отишла в града преди тях. Оказало се обаче, че там няма къде да живеят безплатно и затова остават при нас. „В началото ни беше доста страшно, но сега се чувстваме все по-добре. А тук, при вас сме много спокойни, за което много ви благодарим“ каза ми още Ирина.
В навечерието на Великден, когато имахме посещение и дарения от представители на Зонта клуб София, поканихме да участва в общата ни среща и Ирина.
Тя видя свещи от нашето ателие и прояви голям интерес към тях. Тогава, за голяма наша изненада разбрахме, че в Украйна тя е правила свещи. Очаквала е преди дни приятели да ѝ донесат калъпите, които там е използвала, но се оказало, че били изгубени. Разбира се, веднага я поканихме в нашето Ателие за свещи – да види как работят колегите, какви свещи изработват и да се включи и тя, ако иска. Тя прие на драго сърце и на следващия ден, още сутринта я видяхме в ателието. „Е, нищо, че калъпите ми са изгубени, ще си купя нови от София и пак ще правя свещи – тук при вас“ сподели с усмивка Ирина, докато изливаше восък в няколко калъпа в ателието ни. Потвърдих ѝ в отговор, че може да разчита на нашата подкрепа.
С Артур не можах да си поговоря, защото стана ясно, че той вече си е намерил работа в американска фирма тук, в София. Това ме зарадва, защото очевидно бяхме осигурили спокойствието му, че има къде да живее, какво да яде и това му е дало възможност да потърси и да намери работа.
Ирина прави свещи, била е и модел – сигурни сме, че и тя скоро ще започне да се занимава с това, което обича и така и двамата с брат ѝ ще се чувстват още по-спокойни и ще водят нормален, активен начин на живот тук, в България.