РАЗЛИЧНИТЕ НЮАНСИ НА УЮТА
Магда и семейството ѝ са от онези ромски семейства, за които се чудя как успяват да живеят в това контрастно съчетание между чист и приятен външен вид и изключително неприветливи условия на живот. По някакъв техен начин успяват да си създадат уюта, в който да съществуват спокойно. И както по много други въпроси – уютът за тях е нещо немислимо за другите хора, които имат щастрието да живеят в по-добри условия.
Съдбата на семейството не е завидна. Магда, на 31 години, изглеждаща на доста повече има четири деца – две момичета и две момчета. Момичетата - Калина на 13 г. и Мария на 6 г. живеят при тях с мъжа ѝ Петко, а момчетата Петър на 14 г. и Иван на 11 г., при родителите на Магда във Факултета, защото така предпочитат, там имат приятели и им е по-добре. Магда в момента не работи, но ѝ предстои да започне работа в Озеленяването. Сподели с усмивка, че чака да започне, явно предложените условия ѝ звучаха добре. Мъжът ѝ Петко е работел в Чистотата, но се отказвал, защото било много тежко. Замислих се, че има някакво редуване кой работи в семейството – за определен период е единият, за друг е другият. Дали се засичат в някои периоди, в които да работят и двамата, се запитах аз, за да могат да живеят малко по-спокойно?
Като типично ромско семейство в България те живеят по махалите, в неприветливи условия, клонящи към такива, в които никой не би поискал да живее по собствено желание. Това семейство живее в махалата на Захарна фабрика, след това за кратко във Факултета и до днес - в полуразрушено бивше общежитие в Захарна фабрика. Въпреки разрушаващата се сграда, липсата на течаща вода, освен в тоалетната, и други неуредици, те си харесват мястото и не искат да се махат от него.
За първи път се разхождах в околностите на социалния ни център в Захарна фабрика. Усещанията ми бяха смесени – беше ми приятно заради зеленината, от която има по много в района. Но тя скриваше само донякъде страховитото усещане от обезлюдените, полуразрушени сгради наоколо. Част от тях са били общежития, в които са живеели работещите в Захарна фабрика. От преди много години това вече не е факт и по някакви ппричини сградите са оставени да се саморазрушават. И в някои от тях се настаняват бездомни хора, като семейството на Магда. След като бутат къщата ѝ в махалата, както е станало с всички други ромски къщи, те се настаняват в едно от общежитията. Там обаче се случва инцидент с пожар, предизвикан по невнимание от най-малкото от децата ѝ и те е трябвало да се изнесат. За щастие им предложили жилище в друго общежитие, където живеят и до днес.
Магда е млада, чаровна жена, ниска, с черна коса и червени оттенъци и по-скоро набита, а не пълна. Тя ни чакаше седнала на един стол пред вратата на общежитието. Беше приготвила столове за мен и колежката ми Ася – социален работник в центъра ни в Захарна фабрика. Притесняваше се, че най-малката ѝ дъщеря Мария беше изпуснала телефона ѝ, той се беше счупил и не работеше. Съжалихме за случилото се, но си отговорихме на въпроса защо не можехме да се свържем с нея преди срещата ни. Бяхме се притеснили, че нещо е станало и че няма да можем да видим нея и семейството ѝ. Честите неспазвания на часове, в които трябва да дойдат и различни уговорки за срещи и занимания са проблем, за справянето с който работим ежедневно с хората като Магда, които подкрепяме.
Не успях да вляза и да видя жилището им отвътре – Магда каза, че децата спят и по-добре да седнем отвън. Не настоях да вляза и по-късно, когато момичетата едно по едно дойдоха при нас и очевидно вече не спяха. Уважих желанието ѝ, но се замислих дали не се притеснява да ме покани вътре, защото вече знаех в какви усаловия живеят. София, Ръководител на социалния ни център в Захарна фабрика беше част от групата колеги, които я бяха посетили преди известно време заедно с колегите от Австрия Катарина и Бенджамин. Тя ми беше разказала емоционално:
„Миндерчето в стаята беше застлано с най-хубавото одеяло, това дето е за гости. Магда ми каза: “Аз правя всичко за децата си. Справям се и къща даже си имаме. Само вода си нямам и баня, моята баня е легена“ – носи сив малък, но здрав леген. И продължава: „Аз се изкъпах преди да дойдеш“. Отклонява поглед. Поглежда най-малкото си дете Мария. Изведнъж се усмихва и носи пакет със снимки. Стари семейни снимки. Там има запечатен целият ѝ живот. Най-много се развълнува когато се видя като бременна и булка. Започна да разказва за тези моменти. „Добре съм... всичко днес успях да оправя и да те чакам“ - така продължава разговора. Заглежда ме отново, впива поглед в бялата ми риза, която някак подсказва, че съм от друг свят. Знам, че тя се пита: „Тя може ли да ме разбере?“ За да ме приближи до себе си идва по-близо до мен. Отново ме поглежда и ме пита: „Ти какво правиш? Как върви работата ти? Харесваш ли я? Ти можеш ли да ми помогнеш и как? Мечтая си за пералня!“ Беше засрамена от въпросите, притеснена от отговорите. Побърза да си „тръгне“. Мария чу всичко и ме прегърна по детски през коленете, за да ме задържи. Изтича в двора на къщата, разрови купчина боклук и оттам извади гривна - шарена, цветна. Постави я на ръката ми и с поглед ми каза, че иска винаги да я нося.“
От разказа на София усетих голямото желание на Магда да покаже, че са добре – изглеждат добре, чисти са, подредила и изчистила е и къщата си. Но в същото време тя и цялото ѝ семейство имат крещяща нужда от подкрепа – за по-добри битови условия, средства за прехрана и облекло, здравe и образование. Помощ, която екипът ни от социалния център на КОНКОРДИЯ осигурява според възможностите и услугите, които предоставя.
От моя разговор с Магда стана ясно, че сегашното им жилище отново може да се окаже временно решение за семейството, защото им казали, че през есента ще трябва да напуснат и него. Явно те нямаха баня, а вода – само в тоалетната. Попитах Магда къде се миете и къпете – „А, няма проблем, в тоалетната имаме вода. Аз винаги си топля водата, никога не се къпя със студена вода. Не искам да се разболяваме“, каза тя. Попитах инстинктивно с надежда, че ще отидат на по-хубаво място: Къде ще отидете да живеете? Магда ми отговори – „Не знам, но аз не искам да се махам оттук. На мен това жилище ми харесва.“ И думите ѝ прозвучаха толкова категорично, че нямаше какво да кажа след тях. Отново се замислих, че усещането за уют и дом е много лично и толкова различно, колкото са различни хората.
„Всички сме здрави“ каза категорично Магда в отговор на въпроса, който ѝ зададох няколко пъти - дали тя и цялото ѝ семейство имат някакви здравословни проблеми. Постепенно в разговора стана ясно всъщност колко много такива проблеми имат... Защо ми отговаряше тогава така, се зачудих аз? Явно за тях понятието за здраве е различно от нашето. За хората от ромски произход за да си болен и да имаш нужда от здравна подкрепа, трябва да си на легло. Всички други състояния, при които ние казваме, че имат нужда от здравна помощ и подкрепа, са просто част от живота им – ако има как, ще направят нещо за да се подобри състоянието им, ако не – ще си живеят така...
Външният вид на Магда – леко пълна, със състарено лице издаваше за нездравословния начин на живот, който води. Има високо кръвно налягане, за което пие лекарства; сподели също, че пак ѝ се появил някакъв гинекологичен проблем, за който моли да я подкрепим със закупуването на съответното лекарство. На следващия ден след разговора ни беше отишла при колегите в социалния център с опаковката от друго лекарство, което ѝ трябвало – станало ясно, че има язва на стомаха и лекарят ѝ казал отново да започне да го пие. Преди известно време Магда получила няколко поредни припадъци, които така и не се разбрало на какво се дължат. Пепи, медицинската ни сестра няколко пъти я водила на лекар заради тези оплаквания, но до диагноза така и не се стигнало. Ася сподели, че единият път припаднала, когато получила огромна сметка за вода, която изобщо няма как да е изхарчила и звучи още по-абсурдно знаейки факта, че тя няма течаща вода, освен в тоалетната.... „Сега нямам вече припадъци“, сподели с мен Магда.
Най-сериозният ѝ здравословен проблем е свързан с появилите се бучки в гърдите – тя дошла при колегите с оплакване и Пепи тръгнала с нея по прегледи. Ходили при хирург, направили ѝ мамография, осигурили ѝ необходимите антибиотици. Специалистите препоръчали на Магда последващи изследвания, ходене при ендокринолог, изследване на пролактин, но засега те не са направени. Причината е в настъпването на Ковид пандемията, липсата на необходимите средства за това. За да продължим да ѝ помагаме в това направление, са ни необходими средства, с които да го постигнем.
Магда е от първите, които успяха да завършат ограмотитителния курс, който провеждаме в рамките на наш проект за базова грамотност сред хора в неравностойно положение. Той е свързан с обучение на хората в базова грамотност, попълване на документи и справяне с административни въпроси. И това е прекрасно за нея и цялото ѝ семейство, защото със сигурност ще ѝ помогне за справянето с различни административни въпроси.
За Магда остават сериозните здравословни проблеми, които тя или прикриваше пред мен или не разбираше добре. Със сигурност обаче е наложително да се погрижи за това за да е здрава и да може да продължава да се грижи за семейството си.
„Онзи ден момчетата си дойдоха при нас и като видяхме колко са мръсни, лошо ни стана. Целите бяха в кал и каква ли не мръсотия по себе си. Не бяха се къпали явно от доста време. Казах им, че трябва да се изкъпят и да си облечат чисти дрехи, баща им им се скара. Излязохме за малко от стаята и като се върнахме – момчетата бяха изчезнали... Обадих се по-късно на майка ми и тя каза, че са при тях. Очевидно им беше по-добре там. Какво да направя, важното е те да се чувстват добре“ сподели Магда.
Петър, най-големият син на Магда, който е на 14 г. през последните два месеца не е ходил на училище разбрах от Магда. „Как да ходи, като нищо не знае, не може да чете. Предпочита да ходи с дядо си да събира желязо и други неща, за да изкарват някакви пари“ каза ми майката. В началото е посещавал заниманията в социалния ни център в Захарна фабрика, но след това е спрял. За Петър е добре да получава образователна подкрепа, за да има шансове да продължи развитието си.
Иван, най-малкото дете на Магда, на 11 г. от малък е доста буен, споделят и майката и колегите ми. Много чувствителен в същото време. Постоянно му се случват разни неща, които не се случват на останалите. Когато участва в заниманията в социалния център на КОНКОРДИЯ, ги съботира, опасен е за другите деца. Необходимо е специално внимание само за него, което понякога прави невъзможно участието му в тях. Това го натъжава много. Има проблем с пръста на едната си ръка, задади което медицинската сестра Пепи му е уредила прегледи в Горна баня, където му правят и операция. Необходимо е да се проведат още няколко последващи операции през определен период от време, но такива все още не са направени. Причината е настъпилата Ковид пандемия. Днес колегите ми продължават да уговарят майката да стартират отново лечението и да продължат с операциите. Магда обаче е решила да кандидатства Иван да получава пенсия с експертиза от ТЕЛК и не предприема действия в тази посока. Разбирам от колегите и от разказа на Магда, че Иван има и редица други проблеми – не вижда и не чува добре... „Какво да го правя не знам“ каза обезсърчено Магда.
Момчето има нужда от здравна, социална, образователна и психологическа подкрепа. За да маже да се чувства като другите деца, да напредва в развитието си и да е щастлив.
Калина, на 13 години е много скромно момиче, изпълнителна е и прилежна в ученето. „Откакто познаваме семейството, виждаме как тя се грижи за по-малките. Калина не изживява истински детството си“ е на мнение колежката ми Ася. „Много се зарадвах, когато за 1 юни я видях да идва сама при нас – жалко за другите деца, че не можаха да се включат в празника, но пък беше добра възможност за нея поне веднъж да бъде дете, а не да се грижи за другите“ сподели с мен и Ради, също социален работник в центъра на КОНКОРДИЯ.
За Калина е необходимо да продължава да се включва в образователните и арт заниманията, които предлагаме. Да има възможност да го прави и сама, а не да се грижи за по-малките си брат и сестра. Да има възможност да бъде дете.
Малката Мария на 6 години е много усмихната и добре настроена към околните. Усетих това, когато докато говорехме с майка ѝ, тя излезе от общежитието и ни загледа отдалече. Не ѝ беше необходимо много дълго време, за да дойде при нас и да се усмихне. Глези се, защото е свикнала да приема грижа от всички – от по-голямата си сестра Калина, от майка си, от колегите. Мария е много ученолюбива и с нетърпение очаква да започне 1 клас през есента.
За Мария е важно да е спокойна и да може да започне и да продължи успешно образованието си в училище. Необходима ѝ е здравна подкрепа, допълнителни занимания с колегите ми в центъра, да бъде част от група от различни деца.
Продължаваме да подкрепяме семейството заради всички трудности, които срещат в живота. Радваме се на напредъка в развитието на Мария и Калина, които продължават да посещават заниманията ни в Център за деца и семейства „Захарна фабрика“. Надяваме се Иван и Петър отново да дойдат при нас и да им помогнем да се справят с училището. Продължаваме да оказваме здравна подкрепа на всички тях, за да могат да преодолеят настоящите си проблеми и да поддържат добро здраве. Радваме се, че Магда е преминала курс по ограмотяване, който ще й помогне да се справи с административните задачи, които има със семейството си.