СИЛВИЯ И НЕЙНИТЕ 20 ДЕЦА
Силвия е на 40 години, майка е на 20 деца и живее в една от ромските махали в кв. Малашевци. На път да роди 21-вото си дете с риск за своето и за здравето на бебето, Мобилният екип на КОНКОРДИЯ България я консултира за възможните последици за нея и детето. Напълно съзнавайки какво означава за една майка да се откаже от детето си, но и с ясната идея, че раждайки тя може да загуби живота си, а детето да се роди с аномалии и заболявания. За радост на колегите ми и за майката – Силвия взима решение да не ражда повече.
Бях чувала много пъти за майката с 20-те деца от Цвети, ръководителката на Мобилния екип на КОНКОРДИЯ. Още първия път, информацията остана да кънти в главата ми – с респект към майката, че е родила толкова много деца, че не спира се грижи за тях, но и с голямо притеснение как тя и цялото ѝ голямо семейство оцеляват. Защото знаех за нищетата, в която живеят.
За съжаление, в повечето случаи жените, с които се срещаме заради нуждата им от подкрепа, имат всестранни затруднения. Такава е Силвия. Запознахме се с нея, когато беше бременна с 20-тото си дете, беше в 7ми месец и не беше ходила на гинекологичен преглед. Заведохме я няколко пъти. Направените изследвания установиха, че тя има склонност към анемия, което доведе до необходимостта от подобряване на нейното хранене и увеличаването на нивото на желязо в организма ѝ. Така започнахме да я подкрепяме.
Е, Силвия тогава роди Божидара и днес, вече на 3 години, тя ми позираше много усмихната пред фотоапарата. Това се случи, когато отидох да видя с очите си как живе многолюдното семейство. Всичко, което вече бях чувала се потвърди и въпреки, че бях подготвена – ме потресе. Лошите условия, които съм свикнала да виждам в махалите бяха на лице, дори в още по-големи размери. В двора беше пълно с всякакви неща: боклуци, изтърбушен диван, каруца, стара счупена готварска печка, разкъсани матраци и още много, много неща – да се чуди човек откъде са се взели. В цялата тази мизерия и неразбория, настроението беше шарено и по детски щастливо. Най-малките деца Божидара, Милен и Гергана си играеха, закачаха се с мен и показваха, че искат да ги снимам – понякога срамежливо, понякога с голямо желание и широки усмивки.
В момента Силвия живее със 7 от децата си, които са на възраст 3, 7, 10, 12, 14, 16 и 17 години. Има още едно мъртво родено, а останалите 12 са на възраст над 18 години, живеят на различни места, всеки със семейството си и много помагат на Силвия, както самата тя ми каза няколко пъти в разговора.
Майката има силна емоционална връзка с децата си. Въпреки трудностите да се справя и възможностите, които е имала за осиновяването им, тя не е поискала да се раздели с тях. Полага грижа да имат най-необходимото – не ги оставя гладни, имат покрив над главата си и дрехи, с които да се обличат. Издействала им е да ходят на училище в с. Лопян, където живеят в общежитие и се връщат само в събота и неделя, по празници и през ваканциите. Успях да видя всички деца, защото беше един от последните дни от ваканцията. „В неделя ще ги изкъпя и в понеделник ги пращам на училище“, каза енергично Силвия и сподели колко е доволна, че ходят на училище.
Вътре, в подобието на къща, което обитаваха, там, където спяха гледката беше още по-покъртителна. Натрупани легла, матраци и завивки, котка и куче, от които се стреснах, защото бяха най-малкото, което очаквах да видя да излиза изпод едната завивка. „Виж таваните и стените... мокри са, когато навън вали, вали и вътре... всичко подгизва, не можем нито да спим, нито децата имат сухи дрехи... Искам да отидем в друга къща, където да живеем спокойно и да си гледам децата“, сподели тъжно-искрено с мен Силвия.
За прехраната на семейството се грижи мъжът ѝ Георги, който така и не видях, беше на на работа. Захваща се да работи каквото изпадне, както ми каза съпругата му – основно в строителството. Същото прави и синът ѝ Иван – най-големият от децата, които живеят в момента с родителите си. Помагат и големите деца – кой с каквото, както и когато може. Къде готви и къде се къпят... не видях. Силвия се притесняваше да покаже, ако въобще имаше какво да видя. В цялата тази обстановка и немотия семейството някак оцеляваше... „Няма защо да плача, щом децата са при мен, за какво друго да плача?“ отговори майката на въпроса на Цвети защо очите ѝ са насълзени. А децата се смееха безгрижно, като истински деца, което винаги предизвиква и моята усмивка и надежда.
Да, Силвия се справяше по някакъв начин с децата и с цялото си семейство, благодарение на общите им усилия и на големите ѝ деца, които не живеят вече с нея. Разбира се и заради това, че колегите от Мобилния екип не я оставят без подкрепа през последните три години. Всички те са твърдо убедени, че за нея и цялото семейство е най-добре да се стабилизират, за да може майката да полага грижи за всичките си деца. С общи усилия екипът я консултира да вземе най-правилното за нея решение. Част от екипа ни е и Мария, здравната медиаторка, която е от ромски произход и добре разбира нуждите на общността. Помогна много и за случая Силвия и нейната дилема дали да роди или не 21-вото си дете.
„Най-трудният случай в практиката ми беше Силвия. Тя беше доста притеснена през периода, в който трябваше да вземе решение. Аз я успокоявах, казвах ѝ, че ние я подкрепяме. Говорих ѝ като на приятелка, защото знам какво и как мислят ромите. Заедно си говорихме за това как хората около нея ще приемат факта, че тя забременява всяка година. А Силвия имаше вече и внуци – казах ѝ: Това е прекрасно, щастлива си да имаш и деца и внуци и можеш да се грижиш за тях. И тя наистина беше щастлива от това“, сподели с мен Мария с усмивка.
Мобилният екип на Фондация КОНКОРДИЯ България е отдаден да подкрепя най-безпомощните; хората, при които никой не иска да ходи; тези, които живеят в крайна бедност. Оказва се, че България е единствената европейска страна, в която съществува понятието „бременна неосигурена жена“. Това е пагубно, защото невъзможността всяка такава жена да се възползва от здравна и социална подкрепа я обрича на риск за собствения ѝ живот и живота на нейното бъдещо дете – подобно на случая със Силвия. Заради статута им, неграмотността и често заради принадлежността им към друга етническа група, обществото е склонно да се отнася нетолерантно към такива жени. Затова доверителната връзка, която създаваме е най-голямата ни подкрепа към тях.
Децата, техните майки и семейства винаги са в сърцата на Мобилния екип на КОНКОРДИЯ. За тях те дават най-доброто от себе си, измислят начини как да помогнат, въпреки че често това изглежда невъзможно. Като почти изцяло женски екип, успехът им до голяма степен е свързан с факта, че помагат предимно на жени, а мисията им е да ги окуражат да се грижат за своите семейства. С пълно доверие помежду си, дамите в екипа поддържат и надграждат доверителната връзка с майките и семействата, с които работят. Проект „Здрави майки = здрави бебета“, който изпълняваха и в който се запознаха със Силвия е пример за техен успех, основан изцяло на доверието. На нуждата жените да споделят за женските си предизвикателства, да бъдат разбирани и подкрепяни. Заради енергията, с която беше изпълнена работата по проекта, той продължи и заживя собствен живот и днес продължаваме да помагаме на бременни и майки с деца в нужда. Специално внимание отделяме на семейното планиране, заради всички техни характеристики и опасностите, на които се обричат с раждането на много деца. Нашата цел е да има повече щастливи деца и здрави семейства и да помагаме за доброто бъдеще на общество ни.
Щастливи сме, че с нас Силвия израстна и стигна сама до най-доброто решение за себе си и семейството си. Да продължи да се грижи за децата си, които имат нужда от нейната подкрепа. Подкрепяме Силвия и цялото ѝ семейство вече 3 години. Осигуряваме храна, лекарства, дрехи и обувки. Съветваме я за семейното планиране, питаме я как е, има ли и какви са затрудненията и трудностите ѝ, с какво можем да ѝ съдействаме.
Силвия си мечтае за нова къща. По-хубава, по здрава и по-уютна, в която заедно с мъжа си да отглеждат децата си. Когато се разделяхме, тя ни изпрати с усмивка заради надеждата да ѝ помогнем, но и с тъга в очите. Търсеше в мен уверението, че наистина ще ѝ помогнем – че точно затова сме там, говорим за нейната история и снимаме нищетата, в която живее...