ВИЖТЕ МЕ, АЗ СЕ КАТЕРЯ!
Петя е момиче на 11 години, чиято съдба е да се развива трудно, с много усилия от страна на родителите ѝ и нейните собствени. Преди около година и половина тя беше насочена за психолог и логопед към Семеен център „Посока“ на КОНКОРДИЯ България с диагноза „Леки епилептични находки“. Петя е с експертно решение на ТЕЛК за 92% увреждане.
Родителите на Петя разбират, че детето им има проблеми, когато тя е на 3 години и оттогава тръгват по тежкия път за справянето с тях. Те искат да намерят начин да ѝ помогнат да стане самостоятелна и да се развива. Майка ѝ споделя, че я носела на ръце почти навсякъде – по стъпала, в градския транспорт. Родителите ѝ я водят на логопед, психолог, рехабилитатор, но виждат резултат само от рехабилитацията. Доскоро Петя не можела да пише и да чете, не знаела и азбуката.
След около три години, в които напълно обезверени, родителите на Петя спрели да правят каквото и да е, идва момента, в който разбират за КОНКОРДИЯ и се обръщат с молба за подкрепа.
Целият екип на Посока се ангажира с Петя и заедно започва целенасочено да работи и да дава най-доброто от себе си за да ѝ помогне. Става ясно, че Петя има нарушения във финната и груба моторика, затруднена координация при движение, несигурност, затруднения при слизане по стълби; изразен тремор; трудности в социалния контакт с околните. Развитието ѝ, когато колегите започват да работят с нея било като на 3-4 годишно дете, а Петя тогава е на около 10 години. Тя много често изпадала в кризи, за справянето с които се включвал целият екип. Не обръщала внимание на почти никого от обкръжението си, не искала да спазва правила, често просто искала да си тръгне почти веднага след идването си. Блъскала се в стени и врати, нямала никаква координация. Идва моментът, в който Петя започва да се катери по стена, да върви напреди и нагоре.
Тя е сред първите деца, които се включиха с голямо желание в заниманията по катерене, като част от Терапевтичната програма, която миналата година стартирахме в центъра ни в Посока. Разбира се, въпреки заявеното първоначално желание, известно време тя има колебания, страх, съпротива.
Много бързо Петя изгражда прекрасна доверителна връзка с Иван, треньора ѝ по катерене. Благодарение на всичко, което започва да преживява от този момент нататък, както и продължаващата усилена работа на целия екип на Посока, Петя се променя ежедневно. Вече чува това, което ѝ се казва и го изпълнява, иска да помага на другите и да чака с нетърпение следващия път, в който ще дойде в центъра и ще се катери. От дете, на което му беше трудно да задържи чаша с вода в ръката си и да слиза по стълби, Петя се превърна в един от напредващите в развитието си катерачи. Това я уравновеси емоционално, вече не изпада в кризи, става все концентрирана и по-самостоятелна – отделя се от майка си за по-дълго време, облича се и се обува сама, наваксва с обучението си, развива социалните си умения, поставя си цели и ги постига, вече не я е страх и вика: Вижте ме, аз се катеря!
Големия успех при Петя е благодарение на добрата екипна работа и сътрудничеството с майка ѝ. В работата с Петя се включва целият екип на Посока, а по-късно и треньорите по катерене, които казват дори, че напредъкът на Петя е един от най-големите в катеренето до момента. Всички заедно с Петя и нейните родители постигат прекрасните резултати в развитието на момичето. Продължаваме да се радваме на Петя и да се грижим ежедневно за нейното развитие.