ВСЯКО ДЕТЕ ЗАСЛУЖАВА ИСТИНСКО ДЕТСТВО!
Ароматът на шампоан, веселите стъпки, глъчката и оживлението. Щастливите детски усмивки и доволни изражения. Нещо, толкова просто и обикновено, което ние всички приемаме за даденост, това да си вземеш душ, е истински лукс за някои от децата, които посещават нашите дневни центрове.
По коридорите на Семеен център “Посока” често може да засечеш дете, което пристига от вкъщи или директно от училище, за да се изкъпе тук. Смехът им отеква по коридорите, когато излизат освежени от баните, чувствайки се обгрижени и ценени. Често виждах Еми именно там, пред банята, да гали нежно мократа си коса, докато заравя нос в приятното ухание, което идва от нея.
Еми е на 11 години и посещава КОНКОРДИЯ от около 2 години, където се озовава благодарение на съседските деца, които също посещават ПОСОКА. Тя и голяма част от останалите деца, които посещават центъра, живеят на няколко минути от него в столичния квартал Малашевци – махала с предимно ниски фамилни къщи, лоша инфраструктура и десетки домове с липсваща канализация. Близостта на ПОСОКА до махалата, дава шанс на много от децата да намерят там подкрепа, разбиране, а понякога и просто един душ.
При първите си посещения в центъра Еми е доста несигурна, идва нередовно и често не се появява с цели седмици. Работата на колегите в първите няколко срещи с нови деца, е именно да успеят да изградят връзка с тях и да намерят правилния подход, за да успеят да ги предразположат, да спечелят доверието им и да успеят да ги убедят да станат част от дейностите в ПОСОКА. А чак след това идва и изготвянето на индивидуалния план за действие за всяко дете. Проблемите, които веднага излизат на преден план при Еми са чисто битови и образователни. Оказва, че макар и вече 5-ти клас, момичето не само не може да чете и да пише, но и дори не разпознава буквите. Огромен проблем, който не просто ще продължи да се задълбочава с времето, но и ще доведе до изолация и евентуално отпадане от образователната система в бъдеще.
Момичето живее заедно с майка си, чичо си и неговите три деца. Има три по-големи сестри, които живеят в чужбина със съпрузите си и двама братя, които също вече имат свои семейства. Баща й отдавна е напуснал семейството и рядко се появява в живота им. Майката на Еми е енергична и бъбрива жена около 40-те години, която изглежда доста по-възрастна, най-вече заради твърде слабата си и прегърбена фигура и няколкото липсващи зъба. Близкият семеен кръг на Радка се допълва от племенниците й и няколко съседски деца.
Домът на семейството е ниска постройка, сглобена от десетки различни отломки от всякакви чужди животи - различни по вид и цвят тухли, разнородни прозорци или просто счупени части от стъкла, части от шкафове и врати. Около нея са накацали още няколко подобни къщи, събрали в себе си други огромни семейства. В центъра на калния път пред дома на Радка място си е отворила огромна локва. По размер и вид, тя наподобява малко езеро, събрало в зеленикавите си миризливи води, десетки години спомени под формата на всякакви причудливи части от предмети - пластмасови бутилки, дрехи, автомобилни части, кабели, парчета от електрически уреди, гуми и дори стар телефон със шайба – такъв, какъвто не се ползва в страната от поне 20 години. Пред дома им е поставен и огромен контейнер, от който преливат още и още боклуци и причудливи предмети.
Както повечето деца от общността, Еми идва от голямо шарено семейство, което се разраства отвъд семейните връзки и обхваща съседите, близки и приятели.
„Еми често идва да се изкъпе, старае се да изглежда добре, да е красива“, разказват социалните работници от центъра. В началото момичето започва да ги посещава именно, за да може да се възползва от топлия душ и храната, която предлагат в центъра. Какво по-естествено от това едно момиче да иска да е красиво и спретнато, да ухае добре и да има красива прическа, както самата Еми ми сподели кокетно при едно от посещенията ми в центъра, докато бавно се въртеше, за да ми покаже косата си.
С течение на времето Еми започва да идва все по-често и да участва във все повече от заниманията на центъра. Ателие по шах, рисуване, кулинарно ателие, излети в планината или екскурзии, момичето не пропуска почти нищо от дейностите в центъра. Разбира се, след задължителния душ и прическа, за да бъде спретната и хубава. Това, което най-добре описва Еми, според думите на социалните работници, е нейното желание да помага – „тя никога не пропуска да попита дали някой няма нужда от помощ“. Еми е внимателна, грижовна и лъчезарна, любопитна и общителна.
„Още в началото стана ясно, че Еми е изостанала изключително много с училище, тя дори не разпознаваше буквите“, споделят колегите за първите си срещи с момичето в центъра. За съжаление не е толкова рядко дете в неравностойно положение да изпадне в попадна ситуация, в която може да преминава от клас в клас, но реално да няма никакви умения или знания, които да съответстват на възрастта му. По закон в страната началните четири години не се повтарят, а контролът върху знанията на децата е изключително занижен. С особена сила това важи за децата от маргинализирани или малцинствени групи, които често са напълно изоставени от образователната система. Социалните работници и педагозите от центъра съставят план за действие и Еми започва повторно своите уроци по четене и писане. Бързо става ясно, че момичето е изключително будно и схватливо и проблемите й с изоставането се дължат изцяло на неприсъствието в училище. Когато колегите започват да дълбаят все повече и повече в историята на Еми, става ясно, че причината да пропуска училище не е просто нейното нежелание да ходи или обикновен детски инат, а защото тя често е принудена да бъде детегледачка на нейните по-малки братовчеди и на няколко съседски деца – от бебета до деца почти на нейната възраст.
Детегледачка по принуда, Еми често не отива на училище, за да се грижи за децата на роднини и близки. Момичето гледа дневно по около 4-5 деца, които поглъщат цялото й време и внимание. Колегите от центъра споделят, че момичето често разказва колко й тежи всичко това и как иска да може да ходи на училище, да излиза с приятелки, просто да бъде дете. А се оказва, че Еми е повече от способна да учи и то да учи бързо и ефективно, защото само с допълнителните уроци в центъра, тя успява да се научи да разпознава буквите, а после и да чете.
Съвсем случайно съм присъствала на някои от многото уроци по четене на Еми, особено на тези, които са се случвали съвсем непринудено, на игра, между някой разговор или забавна история. Когато Еми преминава покрай някой от рафтовете с книги в центъра, нейният социален работник започва да посочва търпеливо, заглавието на някоя от книгите, буква по буква. Така както се учи съвсем малко дете, така, както се учи дете, което е било принудено да порасне твърде бързо.
„Ф-р-о-й-д – Фройд, Зигмунд“ – прочита бързо Еми, следейки пръста на Ани – социалният работник, който работи с нея. Усмивка се разтяга доволно по цялото й лице, докато внимателно докосва огромните златни букви на корицата на книгата. Ани посочваше различни заглавия на книги, докато Еми продължаваше да чете все по-уверено.
„Понякога не иска да ходи на училище, а понякога трябва да гледа децата и няма как да бъде в училище. Защото няма кой друг да гледа децата. Ето аз работя“, споделя майка й при последното ни посещение в махалата заедно със социалните работници от ПОСОКА. Роза разказва как се е нагърбила със задачата, тя и Еми да помагат на много от техните роднини и съседи с децата, просто защото няма кой друг да го направи. Разказва внимателно и спокойно. Говори как иска Еми да се изучи, да може да чете и пише, да има хубава работа.
„Не искам да е като мене! Не искам да е като сестрите си! Искам да може…“, забързва разказа си Роза. Но това желание не е достатъчно, трябва повече усилие, трябва помощ.
„Дай да ти помогнем, ще запишем всички деца на детска градина и така хем те ще са на градина, хем Еми ще ходи на училище. Ние ще ти помогнем“, явява се и помощта под формата на ведър глас на млад социален работник от КОНКОРДИЯ. Звучи просто, но за съжаление, не е така– става дума за много бюрокрация, детективска работа по издирване на изгубени документи и свидетелства за раждане и намиране на подходящо място за всички деца. Дълга и изтощителна работа, но пък съвсем сигурно решение за ситуацията на Еми. Тези няколко стъпки по намирането на дневна грижа за по-малките деца, биха осигурили на момичето възможността да посещава редовно училище. Където не само да се учи да чете и пише, да смята и рисува, но и да бъде просто дете.
Операцията по намирането на място за малките деца, сега е в ръцете на Роза и колегите от КОНКОРДИЯ, които са посветили всичките си сили да успеят да свършат тази задача до септември, когато отново започва училището. А до тогава Еми има време да наваксва с материала цяло лято, в ПОСОКА е пълно с книги с красиви лъскави корици, които Радка да разгръща и да потъва в нови чудни светове.