Днес, 5 декември, светът отбелязва Международния ден на доброволеца – ден, посветен на хората, които с време, енергия и сърце допринасят за това да живеем в едно по-добро общество. Сред тях е Ноа, младеж от Австрия, който преди три години избра да прекара своята гражданска социална служба не в родината си, а в България като доброволец на КОНКОРДИЯ България.
Какво представлява гражданската служба? В Австрия това е алтернатива на военната служба, която младите хора могат да изберат след завършване на училище. Вместо да постъпят в армията, те имат възможността да участват в социални проекти, като помагат на хора в нужда – в болници, спешни центрове или други социални организации.
Ноа обаче решава да направи нещо по-различно: „Исках да се потапя в друга култура и да помагам там, където помощта е наистина нужна“, споделя той. Така пристига в София през 2020 г., в разгара на Ковид пандемията, без да знае езика и без да има ясна представа какво да очаква.
Може ли да се представиш и да разкажеш какво те подтикна да дойдеш като доброволец именно в България?
Казвам се Ноа. Бях доброволец в КОНКОРДИЯ България преди три години. В Австрия задължително трябва да изпълниш гражданска служба или да постъпиш в армията, след като завършиш училище. Обикновено хората избират гражданска служба в Австрия, повечето младежи отиват в спешните центрове там.
Но си помислих, че ще бъде страхотно да се потопя в друга култура, да се предизвикам и да помагам там, където помощта е най-необходима. В Австрия социалната система е много добре развита, така че няма голяма нужда от още доброволци. Затова реших да замина за чужбина, след това случайно попаднах на Конкордия и техния проект. Мислех, че това е страхотна възможност за мен, затова кандидатствах, въпреки че беше по време на коронавируса и тогава бях единственият доброволец в България. Но беше страхотно преживяване.
Страхуваше ли се да дойдеш тук по време на пандемията? Какво знаеше за България преди да дойдеш?
Знаех, че езикът е труден, което беше най-голямото предизвикателство. Мисля, че това беше нещо, от което не точно се страхувах, но знаех, че ще е голямо предизвикателство, защото децата не можеха да говорят английски с мен, така че трябваше да науча български. Освен това знаех, че здравната система няма да е толкова добре развита като в Австрия. Но не се страхувах, защото все пак бях млад човек и не мислех, че COVID ще бъде толкова опасен за мен. Затова не се притеснявах да пътувам по време на пандемията. Но, разбира се, имаше затруднения с полетите и с влизането в страната. Но когато пристигнах в България, нямаше голяма карантина, така че не беше толкова трудно.
Разкажи ни повече за ролята си в КОНКОРДИЯ по време на престоя си тук. Как изглеждаше един твой ден?
Бях доброволец в Кризисния център. Имах малък апартамент, който беше за доброволци. Хубавото на това, че бях единственият доброволец, беше, че разполагах с целия апартамент за себе си. А апартаментът всъщност е за пет души.
Обикновено ставах сутрин, вършех някои свои неща и после отивах в Кризисния център около 10:00 часа. Понякога водех децата на училище и после се връщах, когато те се връщаха от училище. Работехме по домашните, а след това играехме – баскетбол навън или игри вътре. Също така, част от работата ми беше да разрешавам конфликти между децата, като говорех с тях индивидуално. Това бяха основните аспекти на работата – игра с децата, понякога да уча с тях. За съжаление, мисля, че никой не научи немски от мен. Но аз научих от тях български.
Имаше ли предишен опит в работата с деца, преди да дойдеш тук?
Баща ми има фирма в социалната сфера, която подкрепя хора с увреждания. Така че имах доста опит с възрастни и млади хора с увреждания, но не и в професионален контекст. Това беше ново преживяване за мен.
Сещаш ли се за някоя забавна история с децата, която се е запечатала в създанието ти?
Много от забавните моменти бяха свързани с езика. Например, те говореха за пари, а аз мислех, че говорят за Париж, града. Или ме питаха кога съм роден или кога е рожденият ми ден, но обясняваха въпроса чрез храната, която има на масата на рожден ден – торта. Аз пък мислех, че ме питат за любимия ми сладкиш, защото говореха за храна. Тези моменти бяха най-забавните.
Научи ли някакви български фрази или думи, които все още помниш?
Все още знам основните фрази, като „Здрасти“, „Как си?“ и „Как вървиш?“. Не съм говорил от доста време, но мисля, че в края успях да говоря малко български. Нямам конкретни фрази, които са ми останали, освен „Стига!“.
Как те промени доброволчеството?
Мисля, че ми помогна да развия много социални умения и да разбера по-добре различните обстоятелства, при които хората започват живота си. Особено децата, с които ние работехме. Защото, нали знаете, как успешните хора казват – “Не всичко е късмет, трябва и много упорита работа, положил съм много усилия, за да бъда там, където съм днес”. Но всъщност толкова много хора са имали толкова лош старт в живота си. Така че трябва да бъдеш много благодарен, ако си роден в добро семейство и имаш стабилна среда. И никога не трябва да приемаш това за даденост. Мисля, че това е едно от основните неща, които научих в КОНКОРДИЯ, че трябва да си много благодарен за всичко, което имаш. Много от хората в Австрия и Германия нямат представа как живеят някои хора в България. Те знаят, че страната е в Европейския съюз и не могат да си представят, че има деца, които живеят толкова бедно. Аз също нямах представа, бях чел във вестниците, но се оказа съвсем различно да го видиш с очите си.
Какъв съвет би дал на някого, който обмисля да стане доброволец?
Мисля, че определено трябва да го направите – това е ценен опит. Особено ако сте там с други доброволци, трябва да се опитате не просто да общувате помежду си, но и наистина да научите езика, да говорите с местните хора, да се потопите в културата. Това е изключително ценно. Аз нямах избор, защото нямаше други доброволци, но мисля, че това беше най-доброто за мен. Трябваше да общувам с хората, да говоря български и да се потопя в културата.
Още нещо, което беше ценно за мен е, че в Австрия и Германия често говорим за бежанци и миграционна политика. Да преживея какво е да си в страна, където не можеш да говориш езика, беше безценен опит. Например, след месец-два, когато можех да говоря малко български, разбирах около 50% от разговора, но кимах, сякаш разбирам всичко, защото беше твърде неудобно да признавам, че не разбирам. Това ми даде голямо разбиране за хората, които може би не говорят немски добре.
Как реагираха приятелите ти, когато се върна и им разказа за преживяванията си, за хората и децата, които си срещал тук?
Всички бяха изненадани от обстоятелствата. Повечето хора в Германия и Австрия знаят малко за България, знаят само за няколко парти местата на морето.
Тоест за тях, твоето пътуване е звучало доста екзотично, сякаш отиваш в Африка?
Да, всъщност беше дори по-екзотично, защото хората обикновено свързват доброволчеството с Африка или места, където е очевидно, че има бедност. Много хора не знаят, че и в България има нужда от помощ. Има дори една такава дума, мисля, че е нещо като туристическо доброволчество, когато ти си заминал като доброволец, дори си плащаш да заминеш, но реално не вършиш никаква работа, защото в момента там няма нужда от помощ. И ти няма как да помагаш по никакъв начин. Хората реално смятат, че могат да помогнат, заминават, но всъщност, те се превръщат в едни туристи. Това е цял един бизнес.
Смяташ ли, че сте постигнал реален принос като доброволец в България?
Мисля, че съм оказал влияние на някои от децата, с които съм работил – може би не на всички, но на някои. Дори малките жестове могат да имат голямо значение.
Имаше едно дете, което не говореше добре, въпреки че беше на четири години. Неговата майка не го беше научила или не беше говорила много с него и в резултат то не можеше да говори български. И той започна да копира моя акцент, защото прекарвахме много заедно. Колегите ми казваха, че звучи като австриец!
Кой е най-ценният урок за теб след времето ти като доброволец?
Доброволчеството ме научи, че животът не трябва да се върти само около това да бъдем щастливи и да си почиваме. Ако имаш добра основа – образование, семейство – имаш дълг да направиш нещо значимо. Помагането на другите носи щастие, което малко други неща могат да ти дадат.
05.12.2024 г.