Александрина Христова е част от КОНКОРДИЯ България от малко повече от година и половина. Тя е нова за социалната сфера, но пък плува в свои води, защото призванието ѝ е да помага. Отзовава се на всеки в нужда от медицинска подкрепа и внимание. На сърце са ѝ животните и това е ясно за всички, както самата тя казва. Обичаме Алекс, защото е пряма, директна и усмихната. Защото винаги е на линия и ни помага. Постоянно обикаля етажите на Фондацията – все някой я дърпа за подкрепа. Цялата тази динамика я успокоява и доставя огромно удоволствие. Радваме се, че Алекс е част от екипа ни, защото е мотивирана, дисциплинирана и работи със сърце, както я определя ръководителката на Мобилна работа „Подай ръка“ Цветелина Караниколова – Цвети.
Обичам да...
Това е ясно на всички – обичам безкрайно животните. Винаги се грижа за тях. Това не значи, че не обичам хората. Но за животните от ранна детска възраст съм искалада да се грижа. Винаги съм ги спасявала. В момента имам две кучета и един котарак, само едното куче е купено от развъдник, другите ги спасих. Живеят достоен живот, в моята къща. ???? Извеждам ги често на разходка свободно, само на едно място, където се разхождат повече хора - ги връзвам. Тук около КОНКОРДИЯ храня кучето Бъг, осиновила съм си го, но го правя далече от сградата, защото някои хора се плашат. Животните са ми на сърце.
Личен vs Професионален живот...
Аз съм от хората, които винаги са на първа, на огневата линия за всичко. То ми личи. Винаги съм там, където трябва да се помогне. Иначе 20 години се занимавам с туризъм. Но се изморих, много съм чувствителна и хората с претенции ме умориха. Тук се чувствам добре, работата ми е в пълен контраст с това, което съм правила в туризма. Когато кандидатсвах в КОНКОРДИЯ ме бяха одобрили за друго място, но аз им казах, че искам малко да си помисля. Точно тогава ме поканиха в Конкордия. Избрах да дойда тук. Като прекрачих първото стъпало усетих, че това е моето място без да знам подробности. И сега работата ми доставя удоволствие. Първото ми образование е точно медицинското. Имам голяма практика на различни места, включително и в Психиатрия. Винаги обаче пътуванията са ме влечали. В Конкордия съм от 1 година и 7 месеца и не знам как мина това време. Работата ми в туризма ме напрягаше, тук се успокоявам и зареждам.
Личният ми живот е много канализиран. Имам дълъг брак, големи деца. Като изляза оттук в никакъв случай не приключвам, мисля какво ще бъде утре. И винаги, през всичките тези години, дори и когато не съм работила като медицинска сестра, все някого съм спасявала. Хората винаги са ме търсели. И сега като отидохме да живеем на новото място, веднага ме потърсиха - как са разбрали за мен не знам. И аз помагам. Работата ми не ми пречи на личния живот, не ме натоварва. Работата ми е продължение на семейния ми живот и обратно.
Моят ден...
Сутрин ставам рано. Живея на 14 км. от КОНКОРДИЯ. Много близо до Стара планина, на метри от гората съм. Ставам рано – правя го още от дете. Взимам кучетата и излизаме на разходка. Имаме няколко маршрута, но предпочитам един по реката, който е дълъг 3-4 км. Минаваме го през почивните дни, през седмицата – част от него. След това идвам на работа и тук се започва. Нямам време много за други неща, на обяд е времето за почивка. Иначе непрекъснато някой ме вика, трябва да помагам с различни неща – превръзки, рани, внимание, лекарства. Денят ми е активен, но това не ми тежи, добре ми е, че времето върви бързо. Прибирам се след пазар и следват домашните задължения. Ако не съм се разхождала с кучетата сутринта – го правя вечер.
Незабравими моменти...
В началото, когато постъпихв КОНКОРДИЯ имах един много шокиращ за мен случай, въпреки, че съм работила в Психиатрия, където съм виждала много тежки картини. Но тук бях шокирана. Когато постъпих, ходих по 1 ден в седмицата и в два други наши центъра. В Захарна фабрика беше едното място. Един ден там пристигна наша клиентка с 5 деца. Децата трябваше да бъдат премерени, те започнаха да играят. Аз пипнах едното дете по главата отзад и усетих нещо твърдо като бетон. Погледнах го и го попитах какво му е. Той каза нищо, а брат сподели, че братовчед му вчера го ударил с лопатата по главата. Аз много се шокирах. От раната, която видах и факта, че те не са много времево ориентирани, разбрах, че това изобщо не е рана от вчера. Течеше кръв, откри се рана, от която му се виждаше черепа... Във времето всичко се оправи. Но споменът за тази случка беше един от много шокиращите ми моменти в работата.
Другият случай, който ще помня беше с друга наша клиентка – един ден видях как майка ѝ се караше тук на оградата, защото пак забременяла. Тя е сърдечно болна и беше рисково да роди още едно дете. Трябваше аз да я уговарям да направи аборт. Вложих всичко от себе си да я убедя и мислех, че съм го направила. В уречения ден тя не дойде. После роди, детето имаше проблеми и за съжаление почина. Сега пак е бременна и майка ѝ каза, че иска да го роди. Това много ме разстрои. Разбрах, че дори и да правим най-доброто в работата си, не винаги можем да постигнем успех. но това не трябва да ни отчайва.
Моята работа...
Никога не съм разделяла хората според различни признаци и техни характеристики. Помагам на всички. Харесвам работата си, защото е за хората. Това ме удовлетворява. Чувствам се добре. Работила съм преди време също като медицинска сестра, след това се обърнах на 180 градуса, сега пак съм медицинска сестра. Чувствам се здрава, имам енергия и мисля да работя още.
Моето послание...
Обичайте се, бъдете честни, открити и последователни и така ще получите същото.
Социалната сфера сегя я опознавам, тя е нова за мене. Тук има много ценни хора, които е важно да се ценят и пазят.
