Петър Крумов е едно от емблематичните лица на КОНКОРДИЯ България. Част е от фондацията почти от самото й начало – започнал като социален работник и както казва самия той „такъв е и по образование и по призвание“. Днес Петър е Председател на Управителния съвет на Футболен клуб „Конкордия“ и Мениджър „Алтернативни програми и проекти“. Петър е винаги усмихнат, остроумен в справянето с предизвикателствата и с прекрасно чувство за хумор, което умело използва във всякакви ситуации. Той е уверен в себе си; вярва, че заедно с екипа си прави неща, от които има смисъл и гледа с вяра в развитието на социалната сфера в бъдеще. За него то е свързано със спортно-социалната интеграция.
Обичам да...
Най-обичам да правя каквото трябва, пък да става каквото ще. Обичам да гледам футбол и да пия бира - двете дейности вървят ръка за ръка. Обичам и да си ходя на село. Обичам да ходя на срещи във Футболния съюз, защото е интересно, по-различно е от нашата сфера, там общувам с друг тип хора, които ме обогатяват. Обичам и да пътувам – за радост това често е част от работата ми във връзка с мачовете ни извън София. Харесва ми да посещавам малки, непознати до момента за мен кътчета на България.
Личен vs Професионален живот...
Старая се личният и професионалният ми живот да са две отделни неща, да не ги свързвам по никакъв начин. Според мен така е правилно. Нашата работа е тежка, защото работим с хора от уязвими групи, чийто живот е доста труден. И ако човек в нашата роля слива личния и професионалния си живот – няма как да се справи или поне не по най-добрия начин. Затова аз слагам рязка граница между тях. Това е една способност, която съм развил тук, във фондацията. В началото ми беше трудно, постоянно общувах с наши потребители, когато и където и да ги срещна. Сега се радвам, че успявам да не го правя. И това се отразява благотворно върху моето състояние, както и върху работата, която върша. Прекарваме изключително много часове с хората, за които се грижим, общуваме активно с тях, стремим се да разбираме проблемите им и да търсим решения. Твърдо смятам, че по-добрият вариант е да оставям тази дейност само за работното си време. За да съм полезен както на тях, така и на себе си.
Моят ден...
Сутрин ставам максимално късно, защото много обичам да спя. Взимам си душ и идвам на работа. Пия кафе, правим среща за деня с колегата ми Димитър Пешаков, разпределяме задачите и действаме. Всеки ден е различен. Задачите ни са свързани с момчетата от футболния ни отбор и с колегите, които работят с тях. Имаме много деца в отбора, които в рамките на деня споделят своите казуси, затруднения, проблеми, а ние се стремим да им помагаме както и с каквото можем – като хора и професионалисти. Посещаваме тренировките, срещаме се с Футболния съюз. Безкрайно съм горд, че нашият Футболен отбор отговаря на всички критерии, член сме на Футболния съюз и дори вече сме пререгистрирани по новия закон. А с това не могат да се похвалят много от професионалните футболни отбори. По време на шампионат ангажиментите ни стават по-големи, защото имаме много мачове, често се налага да пътуваме. А това е едно от нещата, които много ми харесват. В края на деня се прибирам вкъщи и се наслаждавам на почивката си.
Незабравими моменти...
Най-специалното за мен и за екипа ми е, че имаме Футболен клуб. Нещо много различно не само за Конкордия Социални проекти, от която сме част в международен план, но различно и за социалната сфера като цяло. Гордея се, че именно ние прокарваме пътя на спортно-социалната интеграция в България, защото съм убеден, че това е бъдещето на социалната работа. Футболният отбор съществува от 2015 г., от 2017 г. сме член на Футболния съюз, а през 2020 г. направихме пререгистрация. Трябваха ми няколко години за да могат хората тук да узреят за идеята ми за футболен клуб. И в крайна сметка той е факт не толкова благодарение на мен, колкото на нашите потребители. Всичко започна от това, че по време на нощните смени започнахме заедно да гледаме мачове. Така всички се запалиха по футбола. Имахме достатъчно деца да направим един турнир и започнахме.
Незабравимите истории са много, заради дългата и наситена практика, която имам. Но сега се сещам за нещо, което никога няма да забравя: Момче от нашия отбор, което стана много добър футболист, забелязаха го от школата в Разград и го поканиха на пробен период. Спомням си ярко момента, в който едно много известно име във футбола, силно впечатлено от възможностите на нашето момче, ме дърпа за ръкава и ме пита притеснено: „...Ами ако ЦСКА и Левски го поискат, на нас ли ще го дадете?...“ Тогава се почувствах много футболно значим.
Моята работа...
Социалната работа е като футбола – сам не можеш да направиш нищо. Веруюто на хората в нашия екип е, че трябва да правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Не се притесняваме, дори да изпаднем в конфронтация с някого или нещо, ако сме сигурни, че това, което правим е правилното нещо. А ние обикновено правим правилни неща.
Моето послание...
Работата ни определено не е много лека. За признание като сфера на дейност да не говорим... Сигурно е обаче, че е много благородна. Често се шегувам, че един беден по душа човек не може да работи в социалната сфера. „Социалът“ трябва да е с широка душа; да е с добра обща култура; да има стабилни ценности. Трябва и да се харесва и да е богат на усещания за да може да е полезен. Иначе няма да се справи. Потребителите ни имат не лека съдба, чувстват отхвърлени от обществото. Ако срещу тях застане човек, който не се харесва достатъчно, няма самочувствие и не може да помогне сам на себе си - той много трудно ще помогне и на тях.
Когато започнах работа имаше истински „социали“ – дълго работили в сферата, със специално отношение към работата си. За съжаление тенденцията, която наблюдавам в последните години е, че социалната сфера се използва само като стъпало към някаква друга сфера. Хората са все по-малко мотивирани и все по-неквалифицирани. Силно се надявам да не съм прав или това скоро да се промени.
Затова обръщам специално внимание на посоката, в която сме тръгнали в КОНКОРДИЯ България – спортно-социалната интеграция. Защото тя е нещо ново и привлекателно за младите социални специалисти. Нещо, в което те могат да покажат своите качества, да приложат своите идеи. Тя е и начин, по който децата от уязвими групи могат да развият напълно своя потенциал – като спортисти, специалисти в други сфери и добри хора. Защото спортът дава поле за изява, силна конкуренция и по-нататъшно развитие. Защото е успешното бъдеще на социалната сфера.
7 юли 2021 г.
