Теодора Атанасова е първият човек, който всеки нов служител вижда в КОНКОРДИЯ. Затова от нея зависи как всеки ще се почувства и с какво настроение ще приеме новото си начинание. Работата с хора винаги е много интензивна, емоционална и често доста трудна. Теодора се справя винаги с усмивка, а когато нещо успее да помрачи благия й поглед, й трябва само една добра дума, прегръдка или шега - и тя става същата. Теодора е добра приятелка с всички, защото знае, че трябва да ги разбира, да прави така, че хората да й се доверяват. Денят й минава в обиколки по етажите на фондацията, разговори с колегите и много емоции. Всеки тук знае, че може да й се довери, да сподели тревогите си, но и хубавите неща, които му се случват. Изключително много ценим Теодора, защото знаем, че ни е необходима - като верен приятел, добър колега и човек с много доро чувство за хумор.
Обичам да...
Много обичам да чета книги на всякаква тематика и да вниквам в човешката психология. Обичам и да си похапвам, обичам да меся и често изненадвам семейството с някоя питка, баница, лучник или нещо сладичко. Тази ми любов към храната не остава скрита и ми личи от пръв поглед.
Личен vs Професионален живот...
Благодарение на работата ми в Конкордия осъзнах колко е важно да сме отговорни към другите, към децата и семейството си. Осъзнах, че нищо не ни е дадено даром и, че не винаги всичко опира до късмета. Понякога ние имаме нужда от протегната приятелска ръка. Работата ми ме научи на по-голяма толерантност към хората в неравностойно положение.
Моят ден...
Работният ми ден започва с чаша кафе и проверка на имейлите. Работните ми дни са много динамични и разнообразни. Колкото и добре да планирам работния си ден, винаги изниква нещо ново, което изисква бърза реакция, нестандартно решение или по-различен подход. Свързан е с много комуникация и телефонни разговори. Задълженията ми включват подбор и обучение на персонала, оперативна работа, като издаване на различни документи – например, служебни бележки. Поддържам информационна система, в която въвеждам данни на служителите, спазвайки определен стандарт. Придвижвам цялата документация по назначението/ освобождаването на един служител.
Незабравими моменти...
Дълбоко се трогнах, когато колегите от мобилната работа за първи път доведоха децата от махалата да се обучават при ресурсния ни учител. Децата бяха облечени с дрехите, които имат, а те май не са много. На по-голямата част от тях или им бяха малки или огромни, с дупки, овехтели, носени и преносвани от други деца... Някои бяха с обувки два-три номера по-големи. Майките се бяха постарали да ги срешат, да вържат косите на момичетата на опашка или на плитка...
Въпреки, че знам в каква голяма бедност живеят и живота не им позволява ново, камо ли луксозно облекло, ме заболя. Заболя ме, защото всеки заслужава равен старт, а такъв на тези деца явно им е отнет. Остана ми само надеждата от радостта в очите на тези деца, че имат шанс за обучение. Въпреки цялата си беднотия и недоимък, те бяха щастливи и усмихнати.
Моята работа...
Намерих приятели, съмишленици и хора, които наистина харесвам. Имам свободата да се себеизразявам. Всеки ден имам възможност да науча нещо ново, да постигна нещо различно и да се срещна с още интересни хора.
Моето послание...
Ще завърша с две послания, които са ми любими:
"Човек не бива и не може да живее само за себе си.", Димитър Талев
„Преди да получиш, трябва да дадеш, и преди да се заселиш в своя дом, трябва да го построиш“, Антоан дьо Сент-Екзюпери
7 юни 2021 г.
