Кое е най-смелото нещо, което сте правили през живота си?
Едва на 18 години Франц взема решението – да излезе напълно от зоната си на комфорт и да се посвети на една кауза. Той напуска уютния си живот в Берлин и се отправя на пътешествие до другия край на Европа (който за някои негови приятели, може да се усеща и като другия край на света) и се озовава в България.
В продължение на година той работи като доброволец в Кризисния център за деца, пострадали от насилие, към КОНКОРДИЯ България. Работата му го изправя пред сериозни предизвикателства, но му дава и безценни уроци за живота, силата и човешката близост. Днес Франц споделя как тази година е променила възприятията му за света, за себе си и за това какво означава да даваш – с отворено сърце и безрезервна отдаденост.
Представи се с няколко думи?
Казвам се Франц, на 20 години съм, уча история и политология във Фрайбург в Южна Германия. Сега съм трети семестър. Бях доброволец в КОНКОРДИЯ България преди 15 месеца. Работех в Кризисния център за деца, пострадали от насилие. Беше много ценна година за мен, защото научих изключително много. След матурата си казах, че задължително искам да направя нещо различно, а не да започвам да уча веднага в университет и така реших да се запиша като доброволец.
Как избра да доброволстваш точно в КОНКОРДИЯ България?
Чрез една фондация в Германия, която се казва Jesuit Volunteer Corps, потърсих място за доброволстване, те ми предложиха свободни места в България, Румъния, Косово. Представиха ми каква е работата на тези места, а след като им казах, че вече имам опит в работата с деца и те ми предложиха България и КОНКОРДИЯ.
Какъв опит имаше в работата с деца?
Когато бях ученик, работех като доброволец, който помага на по-малките ученици с домашните. Правих го пет години. Но децата, с които работех, бяха доста различни от тези, с които работех в България.
А знаеше ли нещо за България преди да дойдеш тук?
Малко, защото няколко години по-рано, бяхме идвали тук със семейството ми на почивка. Обиколихме няколко града в България.
Имаше ли културен шок, когато дойде в България?
Много често ми задават този въпрос. Не мога да кажа, че имаше някакъв специален момент, който да определя като културен шок, по-скоро беше дълъг процес. Трябваше да свикна с работата, с децата, с бедността, която виждах на някои места в града. Но ми беше трудно например да свикна с това колко са директни хората. В началото си мислех, че никой не ме харесва. Отне ми време да свикна, че хората в България са много директни.
Например когато сме на масата, аз бих казал: „Би ли ми подал водата, моля.“, а българите казват: “Подай ми водата.“ Това е много директно и ме изумяваше.
Това може да се приеме и като знак за голяма близост, защото когато хората са по-близки, такива формалности, могат да отпаднат. Когато вечеряш със семейството си, няма да бъдеш много официален в изказа си.
Значи приемам, че това е било нещо хубаво, защото колегите от Кризисния център веднага са ме приели в семейството на КОНКОРДИЯ.
Притесняваше ли се, че ще бъдеш доброволец в Кризисен център, където ще има деца, които ще бъдат в тежко емоционално състояние?
Работата беше много тежка. Аз нямах никакъв опит с деца, които са преживели насилие. Чух истории, които никога не съм вярвал, че ще чуя. Работата ми в Кризисния център има две страни – от една страна аз съм много щастлив и горд, че съм успял да помогна на децата, но от друга страна – цялото преживяване беше много тежко и досега не съм сигурен, че съм успял да преработя преживяваното. Беше преди 15 месеца, но все още си спомням всичко.
А има ли някоя весела случка, която също се е запечатала в съзнанието ти?
Да, аз много обичам да ходя на Витоша. Един или два пъти сме се качвали с децата на Витоша. Имаше едно момиче, което все повтаряше: „Не искам, не мога, студено ми е!“, но накрая се качи и това беше страхотно. Обичам Витоша, това е моето място. Радвам се, че можех да споделя усещането с децата.
По този начин и децата могат да усетят, че постигат успех.
Да, усещането, че са успели – изкачили са един връх! Това е голяма емоция за тях!
Кое е било най-голямото изпитание за теб в работата?
Контактът с децата. Това беше най-трудното. Да съумея да имам емоционална дистанция от историите, които научавам за децата.
Как би описал отношенията си с колеги, с екипа от Кризисния център?
Колегите бяха много важни за мен, ние бяхме като едно семейство. Специално искам да спомена, моята шефка Люба, с която успях да изградя много добра връзка. Тя беше и продължава да бъде много важен човек в моя живот. С нея винаги мога да говоря, да споделя много неща. Всички ми помагаха, особено с езика. Всички колеги се постараха да се чувствам много комфортно и много добре.
Би ли казал, че доброволстването в КОНКОРДИЯ промени представата ти за живота?
Със сигурност! Аз идвам от много хубаво щастливо семейство, аз имам трима братя и една сестра. Моят живот е много спокоен, много подреден. Но в България видях, че има деца, които не живеят по този начин, видях, че има деца, които нямат семейства, които ги обичат. Видях, че това, което за мен е напълно нормално, е непознато за толкова много деца. Изпитах огромна благодарност за всичко, което имам в живота си - семейството, приятелите, сигурна среда. В първите шест месеца ми беше много трудно да възприема, че всичко, което виждам е реалността.
Какво мислеше семейството ти за работата ти в Кризисния център?
Подкрепяха ме напълно. Те знаеха, че е много важно за мен да разбера, че светът не е толкова розово място. Подкрепиха ме в идеята ми да не започвам да уча веднага.
Другите доброволци, които са били част от КОНКОРДИЯ, споделиха с нас, че след времето си тук, са осъзнали колко са благодарни за всичко, което имат и как трябва да се опитват да помагат на още хора, които нямат толкова, колкото тях.
Вярвам, че всеки от доброволците има различен поглед върху тази една година. Но съм сигурен, че всички са много признателни за наученото. А за себе си, знам, все още не съм разбрал напълно какво се е случило през тази една година, не съм го осмислил напълно.
Значи е време да започнеш да пишеш книга, за да си подредиш мислите и преживяванията.
Да, добра идея, ще мога да упражнявам и българския си.
А какво заглавие би дал на книгата си?
„Странните страни на България“ или „Странните страни на социалната работа“.
Какъв съвет би дал на някого, който би искал да поеме по твоя път и също да стане доброволец в КОНКОРДИЯ?
Бих дал много съвети, но на първо място, бих казал, че следващият доброволец трябва да е отворен човек! Трябва да има много енергия, за да играе с децата, да е креативен, за да измисля занимания, трябва да е симпатичен човек. Трябва да има голямо желание да помага.
Кое е най-неочакваното нещо, което научи тук?
Най-неочакваното …българският език. Не очаквах, че ще се запаля по българския език. А сега съм асистент към факултета за Славянски езици в Германия, това беше много неочаквано, не си представях как решението да дойда в България ще оформи живота ми.
21.03.2025 г.
