Обичам да...
Ивон: Художничка съм и много обичам да рисувам. Обичам и да помагам на тези, които искат и имат нужда. Затова и с радост работя в ателието. В свободното си време пак рисувам, но обичам и да гледам филми – предпочитам да са артистични, красиви, да не ме напрягат. Гледам и комедии, защото обичам да се смея. Обичам да рисувам природа, пейзажи – това ме успокоява.
Росен: Обичам да правя свещи повече, отколкото керамика. Всички процеси ми харесват - наливането, правенето на калъпи, доставят ми голямо удоволствие. Като съм вкъщи обичам да гледам филми, обичам и да се срещам с приятели.
Не обичам много да ме снимат, притеснявам се от камерата. Вълнувам се какво ще стане сега, когато ще ме снимат във връзка с честването на 30-годишнината на КОНКОРДИЯ, репетирам вкъщи. За първи път ми е, но знам, че все някак ще се справя.
Личен vs Професионален живот...
Ивон: Със сигурност личните ми хобита и занимания помагат на професионалния ми живот и обратното. Работата ми тук е едно ново умение за мен. Смисълът е съчетанието между това да помагам на хората (младежите) и да правя изкуство. Това ме изпълва и ми е достатъчно.
Росен: Работата ми запълва времето, уча се за живота и за работата ми по-нътатък, за отношенията между хората. Помага ми да общувам по-добре. На други работни места съм имал колеги, които не са искали да общуват с мен, държали са се надменно. Тук не е така. Винаги, когато ми се налага да питам, да моля, да търся помощ – колегите ми отговарят. Всеки ми обръща внимание, всички са добри и ми се доверяват. Винаги искам да съм точен, да върша добре работата си.
Моят ден...
Росен: Минава много добре. Първо пия кафе, след това пускам котлоните, зареждам калъпите и съм готов за наливане. Разбираме се с колегите кой какво ще прави и започваме. Накрая правя всичко в обратния ред. Докато се обърна, краят на работния ден е дошъл. Обикновено работим както и каквото се разберем за деня. Понякога с колегите импровизираме свои идеи и чакаме мнението на Ивон.
Ивон: Радвам се, когато идвам на работа. Обикновено по пътя ми е апатично, често съм уморена, но когато вляза в ателието – всичко се променя. Успокоявам се, изпълвам се с енергия и започвам. Виждам какво са направили младежите, обсъждаме и продължаваме с плана за деня.
Незабравими моменти...
Ивон: Един ден Веси, момичето, което работи в пералнята, дойде при мен и едновременно много ме изненада и зарадва. Тя често идва в ателието, гледа как работим, интересува се от свещите. Сега беше твърдо решена, че иска да я науча да рисува. Извади лист и ме помоли да й нарисувам нещо. Впечатлих се от подхода й, защото това със сигурност е единият от начините, по който човек започва да се учи да рисува. А и отново се появи повод да помагам.
Росен: Незабравимо за мен е да правя свещи, хората, с които работя и се срещам тук, КОНКОРДИЯ като цяло. Всеки ден за мен е незабравим.
Моята работа...
Ивон: Работата ми тук е нещо ново, което не бях правила преди. Красиво е, стига до хората и създава настроение. Винаги влагам нещо лично, виждам, че по някакъв начин и младежите го правят. Нищо, че използваме калъпи - пак можем да правим уникални неща. Впечатляващо е, че много бързо се разбрахме с младежите. Като им се обясни технологията, процесите, те схващат бързо и започват да работят качествено. Вижда се, че им харесва и това ме радва. Сега вече само им помагам, справят се добре. Ценни в работата ми са уменията, на които се учим заедно, отношението, което имаме към всичко, което правим.
Росен: В началото ми беше малко трудно. Първия ден Пламен ми показваше, после и другите - Таня, Ивон. Трябва да имаш мерак, иначе нищо не става. Шефовете ми казват да съм спокоен, да не бързам. Няма как да идвам без желание, да чакам някой да дойде, да включи печката и т.н. Тогава по-добре да не съм тук. Правя всичко така, че да ми е лесно, да смогвам. Тази работа като цяло е повече за момичета, но ето че и ние, момчетата се справяме.
Моето послание...
Росен: И аз съм минал по този път, имал съм нужда от помощ, знам какво е. Харесва ми това, че фондацията помага на хората в затруднено положение. Има много хора, които имат нужда от подкрепа и извън услугите тук. Прави ми впечатление, че много са бездомни. На никого не го пожелавам. Хубаво е човек да помага. Работата ми тук ще ми помогне за по-нататък. Но не мисля за тогава - не искам да идва този момент, а и има време.
Ивон: Препоръчвам повече организации да помагат така, както го прави КОНКОРДИЯ, защото има много хора в нужда, а според мен няма достатъчно организации, които да подкрепят всички. На колегите си казвам да продължават в същия дух, да не се отказват. Защото ми е ясно, че не е никак лесно, но работата им има смисъл.
